понеделник, 1 февруари 2016 г.

ЗАБУЛЕНА ЛИ Е В МИСТЕРИЯ ВИТОША





Най-забулената в мистерия планина е Витоша. За траки, мегалити, ритуални светилища, обсерватории се говори в цялата страна. За Витоша - нищо. Дори и за мегалитите там учените мълчат. Но.... един литератор решава да разчете символиката в Илиада. И стига до Варненския некропол, после до неразгаданите побити камъни до Варна и след това...до Витоша. Снимката е на Георги Велев, който след Илиада открива и тайните на тази уникална планина.
Въобще измерването на времето играе изключително важна роля в „Илиада”. По особено оригинален начин – чрез играта на звездата Сириус в деня на есенното равноденствие – обозначено с точност до секунди избухването на Троянската война.
В основата на всички замервания на времето стои мегалитната култура на траките. Показано е как чрез мегалити е обозначено цялото троянско поле и прилежащите му територии. Целта на поставянето на тези мегалити е да се следи стриктно ходът на слънцето, посредством което древните са се ориентирали в годишните времена. Всички тези изследвания наведоха автора на мисълта, че по нашите земи трябва да са останали видими мегалитни следи от траките. Но резултатите се оказаха повече от необичайни. Докосвайки се до смелостта и въображението на древните, засвидетелствано в „Илиада”, се достигна до тезата, че Витоша, Побитите камъни край Варна, Сините камъни край Сливен, Белоградчишките скали, хълмовете в Пловдив и Метеора в Гърция са грандиозни мегалитни комплекси, едно от предназначението на които е следенето на движението на слънцето. Една част от тези идеи са развити в „Непрочетената „Илиада”, а друга в последвали десетки публикации.
„Посланието Побити камъни” следва книгата за Илиада. „В книгата, опирайки се изследванията на Хр. Смоленов и Хр. Михайлов, че във Варненския халколитен некропол е заложена система от геометрични знания, правя съпоставка между артефактите от съкровището и мегалитите от Побитите камъни, при което се откриват отчетливи паралели. В крайна сметка доказвам, че предметите от некропола са еталони и идеен проект за изграждането на Побитите камъни”, казва още авторът.



Българи се поклониха пред гроба на цар Самуил и развяха трибагреника на Св. Ахил





С поклонение пред гроба на Цар Самуил (997-1014 г.) на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро, днешна Гърция, български общинари, археолози, хора на изкуството и бизнеса, журналисти и представители на патриотични сдружения отбелязаха 1000 години от драматичната смърт на великия български владетел.

Голямата ни певица Гуна Иванова разплака поклонниците с песен за Царя, който през 986 г. печели една от най-големите военни победи в историята ни: след продължителна обсада превзема Лариса - централния град на Тесалия, и пренася мощите на Св.Ахил, почитан като небесен покровител на областта, на острова в Малкото Преспанско езеро, където е имал резиденция. Тук построява голяма патриаршеска църква, наречена Св. Ахил и полага в нея мощите на светеца. Гробът на Цар Самуил е открит от гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос през 1969 г., а днес тленните останки на владетеля се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун.

След като поднесоха цветя и запалиха свещ пред саркофага в базиликата „Св. Ахил”, където е и гробът на първородния царски син Гаврил Радомир (1014-1015 г.), родолюбците развяха родния трибагреник и получиха свидетелства за поклонници от председателя на Общински съвет - Мездра Делян Дамяновски. По време на поклонението в огражденията на базиликата дойдоха гръцки полицаи, които настояха да бъде прибран трибагреника. 

В тридневната експедиция по стъпките на Цар Самуил поеха археологът от Регионален исторически музей - Враца Георги Ганецовски, зам.-председателят на Областния комитет на ВМРО - Враца Красимир Тодоров, народната певица Гуна Иванова, родолюбките Татяна Немска, Патриция Кирилова (журналистка и председател на сдружение „Велика Болгариа”) и други. Те посетиха някогашния български град Костур (дн. Кастория, Гърция), където са трите от запазените средновековни български църкви, бяха горещо посрещнати от нашенци в старинния град Горица (дн. Корча, Албания) и село Бобощица, където запалиха свещ в две средновековни български църкви в запуснатия манастирски комплекс „Св. Никола”.

В Охрид продължиха срещите с родолюбци, запазили българския дух - Люпчо Куртелов, председател на сдружението за толерантност и сътрудничество „Хоризонти”, който е потомък на видния възрожденски просветител, книжовник и фолклорист Димитър Миладинов (1810-1862). Експедицията премина и през гробницата-музей на Филип II Македонски във Вергина и базиликата „Св. Димитър” в Солун, в която се намират мощите на св. вмчк Димитрий Мироточиви, почитан като патрон на Словенството.

Филм за поклонническата експедиция, посветен на годишнината от кончината на цар Самуил, ще бъде представен в София от журналистката Патриция Кирилова.

Снимки Патриция Кирилова